СИЛНО ДЕЙСТВАЩИ СРЕДСТВА (ПРИРОДНИ, СИНТЕТИЧНИ И ПОЛУСИНТЕТИЧНИ)

Биле лудо (Atropa belladonna). Беладоната си е завоювала почетно място в хомеопатията, далеч преди Иван Раев да я препоръча фитотерапевтично срещу летаргичния енцефалит. Предвид на това, че има много атропиноподобни лекарства, покриващи вътрешните и външни показания на дрогата, а и поради непостоянния й състав, сега не се препоръчва използването й пряко в билколечението. Съответните лекарства са стандартизирани по състав, а често и подходящо съчетани (напр. "Белергамин" е алкалоидна смес от лудото биле и моравото рогче, прилагаща се при мигрени). В хомеопатията се прилага при остри трескави състояния с висока температура, нервнопсихична възбуда, гореща глава и студени крайници, гърлобол, липса на жажда, интензивно ("огнено") зачервяване на лигавиците или червени петна по кожата (като при скарлатина) са класически показания; за характерен индивидуален маркер се смята желанието за лимони или лимонада. Коликите също се посочват, но по-обстойно е проучен характерният тип главоболие (чукащо, пулсиращо или стягащо, предимно слепоочно, влошаващо се от топлина и слънце, от шум, движение и при мензис и подобряващо се от студени приложения). В психоемоционалната сфера: при бурни делири или ексцесивно неспокойствие с разрушителни тенденции, халюцинации или болезнен страх от кучета и други животни. Повечето индивиди, реагиращи оптимално на беладоната, са с повишени паметови възможности, имат силен стремеж към светлината и са с разширени зеници.
Забележка. Подобно в много отношения е действието на легендарната „магьосническа" дрога мандрагора (Mandragora officinarum, Mand. Mandrake), която се прилага и в хомеопатията.
Блян черен (Hyoscyamus niger). Във фитотерапията не се препоръчва друга, освен външна употреба - като спиртен или маслен извлек , за обезболяване при ставни и мускулни проблеми. В хомеопатията е важно средство при психогенни спазми и тикове, сексуална свръхвъзбуда и ексхибиционизъм, ревност и делири със замъглено съзнание. На физическо ниво може да се наблюдава задръжка на урината, храносмилателно разстройство, суха нощна кашлица или задух и др. Характерно е влошаването в самота и от докосване.
Забележка. Растението е силно отровно - не само като тинктура, но и в разреждания 1х и 2х.
Бръшлян (Hedera helix). Вътрешно се прилага под формата на тинктура и разреждания 1х-2х, това растение е адаптоген (има прилика с жен-шените, особено по отношение на тонизирането при депресивните състояния с намалена щитовидна функция) и се изпозва също при кашлици с трудно отхрачване; в потенции от 3х и нагоре действа успокояващо и се прилага при гинекологични заболявания с парещо течение около мензиса. външно в билколечението – за заздравяване на косата. В значителни дози билката проявява остра и хронична токсичност.
Вратиги. обикновена вратига (Tanacetum vulgare); моминска (Tanacetum parthenium). Приложение - в старата фитотерапия - като противопаразитно средство, жлъчегонен и противотуморен агент и хормонален активатор при аменорея. Проучва се в хомеопатията, като досега са откроени следните по-важни показания: нередовен и болезнен мензис, разстройство с подуване на корема и главоболие. Моминската врагита на запад е нашумяла като "чудодейно" лекарство против мигрена, при ставни заболявания, а също за сваляне на високата температура. Възможно е такова въздействие да се постигне и чрез външни етеричномаслени апликации със силно разредено вратигово масло; чрез вътрешно поемане на хомеопатични ниски и средни разреждания.
Дърво хининово (Cinchova officinale). Ниските и средни хомеоразреждания могат да са от полза при треска, след кръвозагуби (вкл. обилен мензис) или загуба на други телесни течности (храносмилателни сокове, пот, семенна течност) и съответно - състояния на обща физическа отпадналост, безапетитие, анемия, ускорена и неритмична сърдечна дейност и др. В по-големи потенции се предписва при умствено и емоционално изтощение, неврастенно главоболие, световъртежи; болести на жлъчката, черния дроб и далака. Специфични маркери са: склонността към планиране и теоретизиране, особено вечер, свръхчувствителността към шум; отвращението към (и влошаването от) тлъсти и газообразуващи храни.
Забележка. Във високи дози хининовата кора е коварна отрова (а какво остава за изолирания от нея хинин!).
Ефедра (Ephedra vulgaris). Широко прилагана от древността (особено в Китай) силно действаща билка. От нея съвременната медицина изолира лекарството ефедрин, прилаганос цел бързо повишаване на ниското кръвното налягане и за овладяването на астматични пристъпи. Драматичното й, но временно действие не бива да е повод да се злоупотребява с него!
Забележка. Установените странични действия и противопоказания, особено на всоките дози, са много: високо кръвно налягане, напреднала сърдечна недостатъчност, тробмози, възбудни психози, приемане на лекарства с изразено въздействие върху нервите и сърцето. Вземането на високи дози от тази билка като средство за засилване на обмяната с цел отслабване, както е показал опитът в много страни, причинява повече поражения, отколкото ползи.
Зимзелен - обикновен (Vinca minor); розов (Vinca rosea). Първото растение във фитотерапевтични концентрации се отличава с намаляващи кръвното налягане и подобряващи кислородната мозъчна обмяна ефекти. Хомеопатично се прилага при себорейна екзема, хрема, кашлица, метрорагия и умствена преумора. Розовият зимзелен е изходна суровина за противотуморни препарати.Тъй като притежава умерено токсичност в препоръчваните преди фитодози, напоследък се препоръчва само като стандартизирани екстракти (като лекарство; също така под формата на ниски и средни хомеопатични разреждания.
Забележка. Сравнително рядко в хомеопатията се прилага ботанически сходното растение рауволфия (Rawwolfia serpentina; Raww.; Rauwolfia). То по-често се употребява за получаване на силно действащи лекарства със сърдечносъдово, психиатрично и противотуморно действие.
Змиярник - индийски (Arum triphillum); петнист (Arum maculatum). Двата вида имат доста сходни свойства. Използват се в прясно състояние, като тинктура от прясно растение или като хомеопатично лекарство. Основните показания са: хемороиди, псориазис и остри възпаления на горните дихателни пътища (хрема, фарингит и ларингит – характерно е влошаването от студен вятър и говорене). Общи признаци: двигателно неспокойствие парещи болки, секрети, раздразващи телесните отверстия и преимуществена левостранност.
Средството е с умерена токсичност и не се препоръчва задиректна употреба, макар че доста хора са получили подобрение от вземане на от пресния корен колкото лешниково зърно или по 30-40 капки дневно от тинктурата. Хомеопатично се прилага в широк спектър от разреждания.
Имел бял (Viscum album) Приложение. Основните лечебни свойства са: антиспастично (вкл. при упорити кашлици и задух), кръвоспиращо, понижаващо кръвното налягане и честотата на пулса, както и противотуморно (при това предизвиква „изсъхвне" на образуванията, което намалява интоксикацията от техните разпадни продукти). В хомеопатията картината на показанията придобива по-специфичен вид: сърдечна астма с влошаване при лягане наляво; ишиас или дърпащи болки в ставите; климактерични, възходящи „горещи вълни; свърхчувствителност към звуци (страх от телефонния звън) и натрапливи мисли нощно време.
Начин на употреба. До чаена лъжичка или 60-80 капки на ден, ако се ползва тинктурата от стръкове без плодове и до 20-25 капки, ако са включени и плодове. В Европа има много препарати от бял имел, вкл. за инжекционно приложение. В хомеопатията се прилагат ниски и средни потенции.
Забележка. Механизмът на действие на значителните дози имелови препарати според изследователите е ограничаване на кръвотока до определени области на тялото; и ако това е полезно при кръвоизливи и тумори, би могло да навреди при редица други заболявания и при бременни жени. Да се търси консултация и наблюдение от специалист!
Ипекакуана (Ipecacuanha cephalica). Класическа (чуждоземна) сапонинова дрога. Тази в миналото широко популярна по света дрога за предизвикване на повръщане (в значителни дози) и за отхрачване (в по-малки), сега се прилага главно в хомеопатията и съответно се внася. Основните показания на потенцирания препарат са: профузни кръвотечения, гадене и повръщане без жажда, кашлица с трудно "откъртване" на храчките, треска с безпокойство, болки в крайниците и изолирано зачервяване само на едната буза. Ip. се счита също така за важно средство при оплаквания вследствие на преяждане. Важни модалности са влошаването от топлина и влага.
Забележка. Като билка е противопоказана при деца под 3 г.
Кава-кава (Piper methysticum). Приложение. Като релаксант, природен аналгетик (противоболково средство, особено при ставни проблеми и цистити), антиспастично и приспивателно с доста бързо действие. Влияе и на някои хора, при които по-леки билкови седативи отказват да влияят; най-добре е обаче да се съчетава с тях, за да се ползва в по-малки дози. При хомеопатичната употреба се набелязват и по-специфични симптомни маркери: сънливост през втората половина на деня и вечерта, интензивно челно главоболие, болки в корема с чести напъни за дефекация, невралгични болки в лицето и крайниците и изобщо свръхчувствителност към разл. видове болки.
Начин на употреба. Страничните му явления обикновено са леки, ограничават се до преходна сънливост и замъгленост на ума след ставане, която трябва да се има предвид при предстоящо шофиране. Само при продължително взимане във високи дози са възможно и органични (чернодробни) увреждания. Хомеопатичните потенции – от 2х нагоре – са определено безопасни.
Кока (Erythroxylon coca). Характеристика. Американско наркотично растение, източник на още по-силния наркотик (и обезболяващо лекарство) кокаин. Приложение. В хомеопатията – като средство за първа помощ при височинна болест и хронично – при старчески депресии, мозъчно изтощение със затвореност и срамежливост, главоболие със световъртеж и шум в ушите, трудно дишане със сърцебиене и желание за стимуланти.
Кокичета блатно (Leucojum aestivum)] снежно (Galanthus nivalis) Известни на фармаколозите треви, които съдържат алкалоида нивалин. Приложение. За подобрявне на нервномускулната дейност при парези и парализи, мускулни дистрофии и сърдечна слабост.
Начин на употреба. Тинктурата – 2-4х10-15 капки.
Забележка. В дози, по-големи от препоръчаните, растенията са отровни!

КЛИНИЧНИТЕ ИЗПИТАНИЯ

В основата си клиничното изпитване е за изследване върху хора. Тези проучвания са последната стъпка, която помага на лекарите да намерят авангардни лечения. Работата, започнала в лаборатории – под микроскопи и върху животни – се осъществява с клинични изпитвания върху хора.
В ход са клинични изпитвания с крайната цел да се разработят по-добри начини за откриване и лечение на различни, най-вече социално значими болести.
Обикновено лекарят – главният изследовател – изготвя план за клиничното изпитване. Този план се нарича протокол, който описва какво се прави по време на процеса. Също така се обсъжда кой, какво, кога, къде, защо и как – причината, поради която е необходимо изследването, кой и колко хора могат да бъдат част от клиничното изпитване, дали се предлагат лекарства или естествени лечения (това включва дозиране и колко често), диагнозите, институцията(ите), провеждаща(те) изследването, кога започва и завършва проучването, времето на лечение и интервенция, плюс проследяване.
Протоколът е подробен; това е основата, върху която ще стъпи изследването. След като влезете в клинично изпитване, от първостепенно значение е да следвате протокола и инструкциите на лекаря.
Не всяко клинично изпитване има едни и същи критерии. Конкретен вид или стадий на заболяването може да ви дисквалифицира. Освен това може да бъдете дисквалифицирани от клинично изпитване поради определени видове лечение в миналото, което може да сте приложили или не. Други фактори могат да включват вашата възраст, медицинска история, текущо общо здраве или дори специфични генетични особености.
Фази на клинично изпитване. Преди лечението да е готово за хора, научните изследователи правят тестове ( in vitro и in vivo ) с животни, за да съберат информация за ефикасността и токсичността, както и за абсорбцията, разпределението, метаболизма и екскрецията на лекарството.
Има четири основни фази на едно клинично изпитване. Критериите, посочени във всеки протокол (и всяка фаза), са специално разработени, за да гарантират безопасността на пациентите и точни резултати от изследването. Изследването ще определи дали даден протокол ще стане стандартен:
ФАЗА 1
Целта на първата фаза е да се намери безопасна доза (често субтерапевтична, но с нарастващи дози), да се реши как се прилага новото лечение, да се види как новото лечение се бори с болестта и неговия ефект върху тялото, включително странични ефекти от лечението. Обикновено има 20 до 100 души, включени във фаза 1, която обикновено продължава от няколко месеца до 1 година.
ФАЗА 2
Втората фаза определя дали терапевтичната доза на новото лечение има ефект върху конкретната болест и как се отразява на тялото. Участниците във Фаза 2 варират от 100-300 души и това продължава до 2 години.
ФАЗА 3
На този етап се събират големи количества данни. Тъй като може да участват между 300 и 3000 души, информацията от фаза 3 може да бъде значителна. Целта на тази фаза е да се сравни използването на новото лечение с настоящия стандарт и може да продължи няколко години.
ФАЗА 4
Четвъртата фаза е в ход след одобрение на протокол, проследяване на безопасността, за да се определи дали има дългосрочни странични ефекти.
Ако сте избрани да участвате в клинично изпитване, ще бъдете разпределени на случаен принцип към:
- Контролната група, която ще получи стандартното лечение.
- Изследваната група, която ще получи новия протокол (алтернативното лечение самостоятелно или в комбинация с конвенционалното лечение).
Вашият лекар ще обясни как някои клинични изпитвания ще прилагат рандомизация, за да предотвратят пристрастия. Отклонението е резултат от индивидуален избор (или други фактори, които не са свързани с протокола на теста). Рандомизирането е начин за блокиране на влиянието на неизвестни фактори върху резултатите от клиничните изпитвания.
„Плацебо“ – безвредно хапче, лекарство или процедура – е друга дума, която ще срещнете, докато проучвате лечения от клинични изпитвания. Плацебото се предписва повече за психологическата полза за пациента, отколкото за някакъв физиологичен ефект. Плацебото също помага за предотвратяване на пристрастия в изследванията.
Има национални и регионални принципи, които управляват клиничните изпитвания. Правилата се отнасят до правата и безопасността на пациентите, както и гарантират, че тестването се провежда и контролира етично. Като пациент вие сте защитени от „информирано съгласие“ в допълнение към прегледа и одобрението на клиничното изпитване от група за научен преглед и институционален съвет за преглед.
Информираното съгласие излага целта, рисковете и ползите от клинично изпитване. Тази информация се предоставя преди да вземете решение дали да участвате в клиничното изпитване. (Забележка: Дори след като подпишете формуляра за съгласие, можете да напуснете проучването по всяко време.)
Групите за преглед се състоят от експерти, които преглеждат протокола на клиничното изпитване от началото до края. Ако е финансиран от правителството, процесът трябва да премине през този преглед. Финансираният от правителството институционален съвет за преглед обикновено се състои от най-малко петима души. Въпреки това клиничните изпитвания, провеждани от фармацевтични компании, нямат същата оценка, въпреки че много от тях търсят съвет от експерти относно научната стойност на техните резултати.
Таблата за наблюдение на данните и безопасността – най-често използвани във фаза 3 клинични изпитвания – също са част от процеса на безопасност. DSMBs са независими експерти, чиято роля е да гарантират, че рисковете са намалени възможно най-много, да удостоверят, че данните са надеждни и да проверят дали целите на изпитването са изпълнени (или да спрат изпитването, ако възникнат рискове).
Колко струва едно клинично изпитване? То има два вида разходи: грижа за пациента и изследване. Разходите за грижи за пациенти – посещения при лекар, престой в болница, конвенционално лечение на рак, лабораторни изследвания, рентгенови снимки и т.н. – често се покриват от вашата здравна застраховка. Разходите за изследване обикновено не се покриват от здравната застраховка, но могат да бъдат платени от спонсора на клиничното изпитване. Разходите ще включват протоколно лечение, лабораторни тестове за изследователски цели или рентгенови снимки само за изпитването. Може също така да имате допълнителни посещения при лекар, които не са свързани със стандартните грижи. (Освен това не пренебрегвайте ежедневните разходи – транспорт, грижи за деца, докато сте в лекарския кабинет, храна и т.н.) Докато претегляте разходите, вземете предвид и плюсовете и минусите. Да, клиничните изпитвания предлагат висококачествена грижа – но може да не получите новото лечение. Все пак стандартното лечение може да е също толкова добро (или по-добро) от това, което се изследва. Може да изпитате странични ефекти с протокола – или може да сте сред първите, които ще се възползват от новото лечение.
Ключови въпроси преди вземане на решение.  Участието в изпитване изисква всеотдайност – поемането на ангажимент за следване на протокола точно както е изложен е от изключително значение – и може да отнеме много време. Освен това може да е скъпо. Уверете се, че сте добре запознати с отговорите на тези дискусионни точки:
Цел: Съвпада ли целта на клиничното изпитване с целите на вашето лечение.
Допустимост: Вашата диагноза рак/здравословно състояние отговаря ли на критериите за допустимост на изпитването?
Изследовател: Кой ще наблюдава процеса и ще поддържаме ли връзка по време на процеса?
Местоположение: процесът близо ли е до вас? Колко често ще трябва да получавате лечение по време на изпитването?
Продължителност: Колко дълго ще продължи процесът? Ще бъде ли голям ангажимент във времето? Вие и семейството ви подготвени ли сте?
След като сте решили да продължите клинично изпитване, потърсете отговори на следните въпроси:
Този протокол тестван ли е преди?
Какви са възможните рискове, странични ефекти и ползи?
Дългосрочните последващи грижи част ли са от това изпитване?
Ако имам полза, ще продължа ли да получавам лечение след края на пробния период?
Ще ми бъдат ли предоставени резултатите от изследванията?
Как да намерите клинично изпитване. Дискусията за намиране на клинично изпитване, което е подходящо за вас, трябва да започне с вашия лекар. Вашият доставчик на здравни услуги знае тънкостите на вашия конкретен случай. Той може да даде представа за клинично изпитване, което би било най-добро за вас. Лекарите също могат да помогнат при търсенето на изпитване, да отговорят на въпроси, които имате относно изпитването, дори да дадат представа за конкретно изпитване. След това потърсете второ мнение. Винаги е най-добре да получите друга гледна точка относно възможностите за лечение. Не всички изпитвания са равни и не всяко изпитване е за който и да е пациент. Вземете подробности за клиничното изпитване, преди да вземете решение. Критериите за допустимост не подлежат на обсъждане с протоколите.
Когато търсите клинични изпитвания, обърнете внимание дали организации с нестопанска цел или групи с печалба го финансират. Болници и изследователи от ракови центрове също провеждат клинични изпитвания. Независимо кой списък намерите, знайте, че не е всеобхватен. Нито един сайт не изброява всички налични клинични изпитвания. Освен това количеството информация за конкретни клинични изпитвания може да варира. 
Базата данни Clinicaltrials.gov е част от Националната библиотека по медицина в САЩ, особено относно клинични изпитвания за рак.