ГЛОБАЛНИ ЗАКОНОМЕРНОСТИ

Открай време човек е търсил универсални закони - такива, които да се проявяват устойчиво в цялата Вселена - и в материалните тела, и в живите същества и евентуално в невидимия свят. Различни мислители и мистици са давали различни отговори, но изглежда, ако фиксираме най-основните моменти, няма много промени от времето на древния Египет. Тук ще бъдат съвсем накратко дадени Седемте аксиоми на Хермес (Те са подробно развити в "Кибалион", Тримата Посветени, изд. Аратрон, 2000 г.) В много други теми по-нататък ще може да се проследи тяхното специфично проявление. 

I. ПРИНЦИП НА ДУХОВНАТА СУБСТАНЦИЯ. Цялото е единно по същност, макар и с различни проявления: умствени, енергийни, материални. Това позволява тези относителни аспекти да си влияят едно на друго, като в областта на човешкия живот най-голям е потенциалът на умствените - особено когато са озарени от неизразимата духовна (основна) същност. Разбира се, ние можем да установяваме верността на този и следващите принципи само по отношение на проявената реалност, доколкото непроявената (каквато и да е) не дава възможност да се разберат действащите евентуално при нея базови принципи.

II. ПРИНЦИП НА СЪОТВЕТСТВИЕТО. "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе." (От древната книга "Кибалионът"). Винаги съществува аналогия между законите и явленията от различните нива на съществуването. Овладяването на този закон (чрез наука и интуитивно досещане) дава мощен стимул на откривателството и творчеството. В интегралната наука съответствието става по-явно и оползотворимо чрез рацглеждане на всяка привидно обособена част от тъканта на мирозданието като холон - функционална част от нещо и сама състояща се от свързани части.

III. ПРИНЦИП НА ВИБРАЦИИТЕ. "Всичко се състои от вибрации". Както е известно и от много научни постановки, степента на вибриране на материалните частици и енергийните вълни определя свойствата на тяхното съществуване. Религиозните адепти и мистиците отдавна са го твърдели и по отношение на съзнанието: повишаването на вибрациите води до издигане до по-високи духовни равнища.

IV. ПРИНЦИП НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ. Тъй като различните вибрации водят до различни на вид проявления, тогава всъщност "противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят." (Кибалион) Например, "топлина" и "студ", макар и "противоположни", в действителност са едно и също нещо, като различията се изразяват в различните градуси. Разбирането на този принцип ни дава не само научен поглед върху природата, но и позволява регулиране на ред нежелани състояния чрез превръщането им в противоположните позитивни (чрез повишаващи вибрациите на съзнанието психологични и духовни методи).

V. ПРИНЦИП НА РИТЪМА. "Всичко тече навътре и навън, т.е. има своите приливи и отливи" - твърди Кибалионът. Винаги и навсякъде съществува действие и противодействие, движение напред и назад, издигане и спускане. Този закон се проявява в създаването и унищожаването на световете, във възхода и залеза на народите, в живота на всички неща и накрая в умствените състояния на човека (и тук разбирането на петия принцип има най-голямо практическо значение). Защото "махалото" на душевните състояния може да бъде повлияно от много фактори, а и познанието на този всеобщ закон дава търпение в трудни моменти.

VI. ПРИНЦИП НА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО. Съществуват много нива на причинност, като науката до днес обикновено акцентира на материалните и общобиологичните. Духовните учения и психологията акцентират върху душевните причинноследствени връзки (известни и като закон на карма). Най-общо, разбирането на определен закон на определено ниво е възможно най-вече от гледна точка на едно по-високо ниво.

VII. ПРИНЦИПЪТ НА РОДА. "Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип". На физическо ниво принципът се проявява напр. като разнопосочни движения на елементарните частици и като биологичен пол, а на по-високите нива приема по-висши форми, но принципът си остава същият. Всяко сътворяване - физическо, ментално или духовно - е невъзможно без него. нещо повече, всяко нещо съдържа и двата рода, макар в различно съотношение, както ясно се вижда и от китайския знак за "Ин-Ян". Дълбочинното разбиране и прилагане на този принцип (заедно с предишните) води до хармонизиране на здравето, отношенията и духовното развитие.

Забележка. Някои от тези принципи не се признават или се приемат с "особено мнение" от гл.т. на някои материалистични или тесно скроени религиозни светогледи. Но тъй като предлаганите от тях варианти са с още по-ниска степен на общо съгласие, а също така обясняват по-малко явления от външния и вътрешния свят на човека, нямаме друг избор, освен да оставим нещата така, на този етап.



ВАЖНИ ТЕРМИНИ В ИНТЕГРАЛНИЯ ПОДХОД: „КОМПЛЕКСНОСТ”, „ХОЛИСТИЧНОСТ”, "ЕСЕНЦИАЛНОСТ" И "ИНТЕГРАЛНОСТ”

Съществува определен разнобой в значенията, които се имат предвид под тези думи в научната и популярната информационна среда. Считаме, че е основателно следното обособяване: КОМПЛЕКСНОСТТА в нашата терминология отразява ползването на разнообразни източници и способи, а по отношение на диагностиката, лечението, профилактиката, педагогиката и т.н. – прилагане на физикални, диетични, билкови, хомеопатични, енергийни, индивидуални психотерапевтични и социални методи. Това е един вид "хоризонтално" разнообразие, което не винаги се съчетава с възприемането на системата или индивида в цялостност и съобразяването на препоръките с този основен факт. ХОЛИСТИЧНО е виждането, при което тази цялост и взаимосвързаност на различните физически, умствени и духовни прояви у вече се отчита - така да се каже, "по вертикала". Но подходът може да бъде холистичен и без особена комплексност – затова се говори, че той е осъществен в системи като акупунктура, аюрведа, класическа хомеопатия и психосоматична медицина, т.е. във всяка поотделно. И най-после, ЕСЕНЦИАЛЕН е подходът за подбиране на най-важното във всяка значима тема и предлагането му в подходящ за разбиране и прилагане вид.

ИНТЕГРАЛНИЯТ ПОДХОД (ИП) може да се представи като едновременно комплексен, холистичен и есенциален. Приложимостта му е повсеместна. Във физиката, всеобщата взаимозависимост все повече се лансира от Айнщайн насам, предлагат се холографски модели на Вселената и т.н. Фракталите в геометрията, изобразителното изкуство и на много места в природата са структурно аналогични с холоните (основните градивни елементи на вселената, според интегралната теория) холархиите (системите от холони). В информатиката, интеграцията е равнище (степен) на функционална свързаност между елементите, при която има нарастване на техните собствени възможности.
Особено прагматично за нас е да наблегнем върху приложенето на ИП например в медицината и възпитанието. Това означава както да се вземе от ценното от разнообразни инфомасиви и методи на лекуване и преподаване, така и да се имат предвид взаимовръзките между различните битийни нива и типологични особености във всяко уникално човешко същество.



ЧЕТИРИТЕ КВАДРАНТА: ДОПЪЛВАЩИТЕ СЕ ГЛЕДНИ ТОЧКИ

Според К.Уилбър, една и съща част от действителността се описва от различни науки или различни научни теории вътре в дадена наука. Резултатите от изследванията им често се конкурират взаимно, докато всъщност те се допълват. Уилбър разглежда един йерархичен модел, според който

- Всичко съществуващо (от атоми до социални групи) е едновременно цяло, съставено от универсални градивни елементи - холони - и в същото време е градивен елемент на обект от по-висок клас.

- Всеки обект или система трябва да се разглежда от четири страни, за да се опишат най-пълно неговите характеристики. Уилбър прави два разреза на всеки обект. От една страна го разглежда като вътрешно представяне и като външна изява, а от друга – като индивидуално и като колективно пространство. В този смисъл в горния десен квадрант Уилбър поставя физическата същност (градивните елементи на холона). В горния ляв квадрант е индивидуалното възприемане света. В долния ляв квадрант е колективното възприемане на света или комуникацията, чрез която то се осъществява. В долния десен квадрант се изследва връзката на холона с останалите обекти в единна система или функционирането му в контекста на групата.

Приложена към научните и философски теории, идеята на Уилбър за четирите квадранта показва, че може да е добре това, че съществуват няколко типа теории, които обаче следва да се разглеждат като допълващи се, а не конкуриращи се. 

Обобщена схема на 4-те квадранта

Кен Уилбър, наричан "Айнщайн на съзнанието", споделя своите визии със света. Той  обобщава перспективните аспекти, от които зависи разбирането и осъществяването на интегралното развитие в т.нар. “четири квадранта" (схемата е адаптирана с цел пълнота и прегледност): 

ВЪТРЕШНО ИНДИВИДУАЛНО: горното ляво се характеризира и като "преднамерено", отразява вътрешния психичен свят на индивида – това е субективното „аз“ (включва подсъзнание, обичайно съзнание и свръхсъзнание, респ. съответните методи за развитие и регулиране);

ВЪНШНО ИНДИВИДУАЛНО: горното дясно се нарича и "поведенческо" - това са обективните фактори на индивидуалния живот, свързани най-вече с физическото тяло – това е обективото „то“ (тук са физикалните и биохимични фактори, като движение, хранене и хигиена);

ВЪНШНО КОЛЕКТИВНО: то отразява природната и технологичната среда, както и обществото, разглеждано отвън като система - с определени материални, икономически и организационни параметри – това са обективните „те“;

ВЪТРЕШНО КОЛЕКТИВНО: долното ляво е "културно" - обхваща близките и професионални контакти, както и обичаите, традициите и духовните постижения на цивилизацията – това е субективното „ние“.

ВЕРТИКАЛНИЯТ РАСТЕЖ 

Въпросите за развитието са многопланови и разбира се, сложни. За да се концентрираме върху по-важното за самите нас, най-вече следва да се интересуваме от развитието на човека и особено - от развитието на неговото съзнание. Всички са съгласни, че съзнанието нормално се развива при децата, макар че механизмът на това развитие остава възхитителна мистерия. Докато организмът се развива според генетична програма и като усвоява определени съставки от околната среда, разгръщането на съзнанието ни прави склонни да приемем схващането на древните и съвременни мъдреци, според което нивата на развитие в скрит вид съществуват при всеки от нас, а условията благоприятстват или не тяхното проявяване. Ако са налице благоприятни вътрешни и външни условия за повдигане на нивото, кратковременните по-високи състояния могат да се затвърдят, като се изгражда съответната светогледна „структура“ - и човек усвоява по-високото равнище. Кен Уилбър е провел многогодишни проучвания на различни авторитети в психологията и духовността - и от Запад, и от Изток. Той е стигнал до извода, че западните изследователи са разработили добре първоначалните нива, които нормално се изграждат през детството и отчасти - средните, които са в сила през юношеството и зрялата възраст. Източните духовни мъдреци обикновено започват от средните стадии и се стремят да обрисуват по-висшите, които се развиват в достатъчно степен засега у малцина. Съществува приблизително съответствие с широко известната индуистка концепция за трите вида енергии или качества - гуни, които изграждат по степени развитието на хората - тамас (приблизително съответства на низшите нива), раджас (на средните нива), сатва (на висшите до осмо) и извън тях просветление или освобождание (9 и 10 ниво).

1. Предперсонални нива:
Ниво 0 – вътреутробно развитие. Животът на зародиша в много отношения е единен с този на майката; основното тук е развитието на физическото тяло.
Ниво 1 – навлизане в света - 0-1 година. Въз основа на своите дадености, бебето започва да конструира възприятието си за реалността, това е т.нар. сензомоторен стадий;
Ниво 2 – емоционалният „аз“, започващо осъзнаване на биоенергийните процеси в тялото и ума, които все още не са ясно разграничени – 1–3 година.
При предперсоналните нива се развиват основно тялото, сетивата и първичните емоции. Този базов процес е важно да протече хармонично; иначе определени физически и дълбинни умствени патологии през този ранен период водят до трудно повлияеми по-късно проблеми, включително недоразвитие на органите, имунни и хормонални дисбаланси и психотични нагласи. Пренаталната хигиена, спокойното раждане и правилното отглеждане на малкото дете определено се подценяват! В по-късна възраст често има нарушения на неврохормоните, което прави здравето и самочувствието на такива хора постоянно нестабилни и е необходимо да се полагат комплексни грижи в тази посока. Счита се, че някои специални методи на дълбинно психоразтоварване, „връщане“ и „доизграждане“ на пропуснатите структури могат също да помогнат.

2. Персонални нива:
Ниво 3 – светът на „вътрешното дете“. Характеризира се с първичен егоцентризъм, като случващото се е като че ли вследствие на магическо осъществяване на собствените или нечии други желания. Нашият умозрителен, импулсивен „аз“ се развива обикновено между 3 и 7-годишна възраст. Това е добре за децата от предучилищна възраст, но при задържането на този модел по-нататък тези хора влизат в конфликти с обществото, защото стават егоцентрични, т.е. не само не искат, но и не могат да се съобразяват с другите. (Неврофизиолозите обясняват това с недостатъчно "огледални неврони" при тях.) Специализираната психоаналитична терапия може понякога да помогне. В социален смисъл, преобладаващо на това равнище са повечето от архаичните общества.
Ниво 4 – етноцентричен или конвенционален етап. Когато порастващото дете се „учи как да се държи“, се „ражда“ аз-ът, който играе роли. Човек се научава да спазва определени правила, което му помага да се вгради в определено общество – на национална или религиозна основа - и се учи на взаимопомощ, но само в неговите рамки. Извън тях в най-добрия случай проявява безразличие, но често пъти – враждебност, включително срещу други духовни течения и спрямо целия научно-технически прогрес. Задачата на обществото и терапевтите е да се стимулират повече позитивните тенденции на това ниво, тъй като отрицателните му са свързани с фанатизъм при тези хора и даже с оправдавани чрез „тяхната истина“ престъпления. В социален смисъл, на това равнище са повечето от митологичните общества; и все още човечеството до голяма степен е тук.
Ниво 5 – рационалният или светоцентричен ум. Тук мисленето търси свобода от догми, за да засили търсенията си във външния свят; това често води до материалистични уклони, но и до настояване за повече справедливост. Има обаче тенденция да се отхвърля всичко ценно от предходното развитие и да се живее в относителна демократичност; при нея се признават чуждите права, но и се търсят начини за получаване на лично преимущество в надпреварата за материални блага, известност и емоционално наслаждаване. Ако желае да се развива по-нагоре, такъв индивид следва да преоцени важността на самонаблюдението и служенето. На това (макар и само относително преобладаващо) равнище са повечето от демократичните общества.
Ниво 6 – високостепенна индивидуална самоактуализация, повече „върхови” преживявания, системно и метасистемно мислене, т.нар. „визия-логика“. Това е пределното развитие на по-низшата личност. Тук съзнанието може да обхване ума и тялото в едно общо, т.нар. кентаврично съзнание. Развива се отначало плуралистичното мислене, което признава на всеки правото на собствена истина, а после – интегралното схващане, което дава разбиране за холархиите, външните им и вътрешни взаимовръзки. Тук за пръв път се поставят в адекватната им перспектива и Цялото, и неговите части. Ако е обхванато цялостното 6-то равнище, „сърцето” също се „отваря“ за истински хуманизъм и човек се стреми към нещо повече от имущества и лична известност. Без да са „светци“ в идеалния смисъл на думата, тези хора имат мотивацията да помагат в по-широк план, като признават необходимостта от всяко съществуващо равнище на съзнание. (Предишните нива симпатизират главно „по хоризонталата“ и считат, че онези, които мислят различно от тях, грешат.) От друга страна, удържането на по-голямата картина за света може да е трудно и някои от тези хора се претоварват, изпадат в объркване и екзистенциални кризи. За тях е подходяща хуманистичната психотерапия. В социален смисъл, на това равнище засега са само някои малки групи; такива е имало и в миналото, защото винаги отделни хора са изпреварвали общото средно развитие. Поради голямата съвременна важност на това ниво, то често се подразделя на три поднива, а има и някои аргументи те да се разглеждат като отделни пълноценни нива, въпросът подлежи на доуточняване.

3. Трансперсонални (духовни) нива:
Ниво 7 – то започва да "изплува", когато зачестят духовните преживявания – интуиция, телепатия и други психични свръхспособности, които са вече нормални на този етап и са на границата между „този“ и „онзи“ свят. Възможни са и дълбоки преживявания за единение с природната и социална общност - т.нар. „естествен” или „природен” мистицизъм.
Ниво 8 – директни взаимоотношения с духовни същества и евентуално със „Светлината” или „Словото“, което твори световете – „божествен мистицизъм“. Тук е налице възприемане на по-висши, но все още фино проявени реалности.
Ниво 9 – прекъсване в хода на обичайното съзнание и навлизане в „нирвана“, „пустота“ или „безформен мистицизъм“ – преживяване на Космичната същност, като непроявено вселенско съзнание. С други думи, това е „ваканция” от света, „на гости” при Бога. Има традиции, които считат това ниво за най-висшето възможно.
Ниво 10 – крайното/ безкрайно просветление ("пробуждане") – традициите и отделните мистици, които го признават като най-висше, го наричат различно; понякога се използва терминът "недуалистично", в смисъл, че Реалността се възприема без двойнственост, но в същото време и не като обикновено монистично (цялостно) възприятие. Т.е. това е неописуемо ниво, за което или се мълчи, или се дават косвени указания - именно чрез парадоксите. Според други насоки тогава се възприема висшият Дух едновременно като трансцендентен, както е при класическата „нирвана” и като иманентен – в проявената Природа („самсара”). Според трети авторитети надвишаването на безформената реализация означава применаване в духовния свят, който е над материята въпреки това има особени (вечни) проявления. Най-общо може да се каже, че това е едновременно най-високото ниво от Спектъра и основата на всички други равнища. Тогава интегралното възприятие прераства в универсално.
Ясно е, че при досегашното еволюиране на човечеството, само твърде малко хора имат постоянен достъп до трансперсоналните нива, като колкото се касае за по-високо равнище, толкова е по-рядко съответното трайно постижение. И все пак, съществува едно „утешение“ за всички останали, а именно, че това развитие е заложено и в тях, което проличава именно в т.нар. „върхови изживявания“, много или малко характерни за всички нас. При тях, макар и за кратко и не съвсем ясно, към нас се „процеждат капчици“ от по-висшите ни потенциали и биваме споходени от прозрение, вдъхновение, екстаз, прилив на неподозирани енергии, „чудотворно“ изцеление, освобождаване от зависимости, сбъднато предчувствие и т.н. Касае се за бегли "проблясъци", които могат както да вдъхновят по пътя на развитието, така и да породят необосновани претенции.  

ХОРИЗОНТАЛНОТО СВОЕОБРАЗИЕ

На едно и също вертикално равнище са налице определени своеобразия в изразяването му, което има своите връзки във физическата сфера – телесни особености своеобразна обмяна на веществата, както и в емоциите, фантазиите, паметта, логичното мислене, волевите актове и т.н. Така от дълбока древност съществуват подразделяния според различните „елементи“, аюрведични доши, китайски класификации и т.н. В днешно време, някои изследователи се концентрират върху установимите главно чрез външно наблюдаеми параметри разделения – такива са например системите на Кречмер и Шелдън и генотипната система на д-р Дадамо. По обясними причини, от тях се интересуват предимно лекарите. Други касаят най-вече психоемоционалната сфера, където темпераментите бавно отстъпват място на по-съдържателни системи. Например, тази на енеаграмите е призната за съществена от интегралните консултанти. Тя позволява детайлизиране на мотивите на съответната личност и походящите начини за хармонизирането й. Въпреки че често един от следващите типове преобладава, всеки може да открие (и това е нормално) черти и от останалите.

№1 – Перфекционист. Преследва високите стандарти и добре свършената работа. Има търпение да работи прецизно и се мотивира от награди или похвали за качеството на работата му. Въпреки това има усещането, че не е на нужната висота, че винаги нещо липсва... Не обича да му „намират“ кусури – за него всяка грешка е равносилна на провал. Чувства се виновен заради емоциите си и се опитва да ги прикрива; често реагира различно от очакванията на другите. Голяма взискателност в отношенията, винаги търси причините за едни или други постъпки. Някои харесват неговата последователност, но повечето околни биха желали да е по-толерантен. По-здравословно - и за него, и за околните - ще е, ако си позволи да бъде по-сърдечен и прощаващ, вместо да издребнява, което го води само до още гняв и разочарование. Да научи, че понякога да се свършат в основни линии няколко важни работи е по-добре, отколкото да се зацикли в „шлифоването“ на едно единствено нещо.

№2 – Благодетел. "Всичко е наред, когато другите са наред". Такъв човек избягва да е сам и даже често отхвърля собствените си нужди. Обикновено е много значим за близките си - това го крепи и осмисля живота му. С невероятната си интуиция долавя най-доброто за околните. Мотивира се от възможностите и способността си да помага, да се грижи. Тъй като смята, че знае как, не понася да му се противоречи. В него има прикрита гордост, че те зависят от него. Трудно му е да има добра връзка с някой, който не зависи от него; не разбира, че получаваното одобрение е различно от любовта, която търси. Важно е да бъде наблюдателен и искрен спрямо собствените си мотиви и, както е загрижен за другите, така да се погрижи и за своето физическо и умствено възстановяване и развитие.

№3 – Изпълнител. Той е неуморим и незадоволим борец за „успех“. Работата и действието захранват живота му. Организация, предвиждане, създаване, оптимизъм - това са неговите силни качества. Много е адаптивен и иска да се отличи с делата си; дори и в личните си отношения разчита да го харесат заради това, което върши. Трудно обаче понася спокойствието и тайно се плаши да не се провали. Има склонност да се идентифицира с действията си, а не с това което е – фина форма на самоизмама, която го подтиква да играе неавтентични социални роли. Добре би било да обърне внимание на здравословния начин на живот, както и на вътрешния си свят (чувствата!) и да започне да медитира.

№4 – Драматик. Привързва се към красотата, оригиналността и наситеността в живота; посредственият живот за него е безмислен. Умее да съчувства на останалите и има силен афинитет към поезията и други изкуства. Чувства се различен от другите, сякаш е белязан от някакъв възвишен трагизъм. Мечтае за идеален свят и често фантазира. Когато е във вдъхновено настроение, е романтичен, топъл, щедър и креативен; но иначе често изпада в депресия или прикрива чувствата си. Може да има много романтични връзки, но те са неустойчиви (поради ревност или разочарование). Нужно е да поработи върху развиване на смирението и да балансира „бурите“ във вътрешния си свят чрез физическа активност, хармонизиране на дишането, храненето и други природосъобразни терапии.

№5 – Наблюдател. Доброволно се дистанцира от околните и се чувства добре, когато е сам ("непросветленият Буда"). Подсъзнателно го е страх от обсебване, затова предпочита да гледа и слуша отстрани. Не привлича вниманието към себе си, но разбира и се учи от опита на другите. В кризисни ситуации остава спокоен и обективен. Мотивира се, когато може да допринесе нещо чрез знанията си. За да се ангажира във връзка, партньорът му трябва точно да обясни какво иска от него; способен е на много нежност, ала трудно се доверява, за да я изяви. Често е с дълъг стаж в духовните практики, но му е трудно да интегрира постигнатото във всекидневието си. Препоръчва ме се да не се развива само умствено, а да тренира редовно и своето тяло. Още по-важно е да преоткрие ценността на човешката близост и съпричастност.

№6 – Скептик. Нуждае се предимно от сигурност и доверие и ако не ги усеща, се дистанцира от околните. Има страх от предателство и различни натрапливи мисли. По принцип проектира тревогите си върху останалите, иска да има контрол. Ала ако някой го убеди, способен е на върховна лоялност (може да защитава и обречени каузи - "адвокат на дявола"). Обича регламентираните социални общности, в които всичко да е открито и ясно, с минимизиране на рисковете. Иска да се отличи с правотата и предаността си. Характерно е крайното поведение – или отдръпване и пропускане на възможности, или показна смелост и поемане на неоправдани рискове. Във връзките си търси доказателства за вярност, ала това води до напрежение. Следва най-вече да подобри самочувствието си. Препоръчват се практики за самонаблюдение и свързани с осъзнаването на дихателния процес.

№7 – Ентусиаст. В сравнение с другите типове, много повече се нуждае се от удоволствия; вътрешно изпада в ужас от страданието. Желае да се отличи с позитивното си отношение към живота и широкия си кръгозор – натрупва знания от различни области. Обича промените, като непрекъснато пробва нови неща, иска да е с нови хора и на нови места... Когато започне да се отегчава, сменя начинанието. Това е неговият начин за бягство от настоящето. Има отвращение към рутината на установения живот, от дребните всекидневни проблеми. Приятен е за хората, с които е в период на харесване, за останалите е поредният егоцентрик. Важно е да поработи върху стабилността си; и тъй както обикновено се грижи добре за себе си, време е да прояви системната си грижовност и към другите.

№8 – Господар. Вътрешният страх при него е от проявите на слабост. За него е най-важно да е силен и да защитава по-слабите, затова развива способностите и куража си. Животът се представя като вечна битка, защото всичко трябва да се спечели, всички действащи лица да се контролират, за да се постигне контрол над цялата ситуация. Говори и действа праволинейно и не може да казва "стига", дори когато е неразумно да продължава така. Препятствията го разгневяват и той изгубва представа за реалността на ситуацията. Взаимоотношенията му са изпълнени с проблеми, тъй като му е трудно да си представи, че другите мислят различно. Нужно е да работи върху естествеността и отпускането; в този смисъл са полезни редица форми на автотренинг и психотерапия.

№9 – Посредник. „Мир преди всичко“. Търси най-вече хармонията, дори и в ущърб на интересите си. Избягва конфликтите; често се изразява косвено - не назовава проблемите, за да не нарани някого. Потиска агресията си, често чрез пристрастяване към вредни навици; след много траене накрая избухва, може и в неуместен момент... Често е пасивен, дори и да има компетентностите, за да действа успешно. Ако бъде поканен като арбитър, може да допринесе за помиряването на различните гледни точки, за които има удивително точна преценка. Усеща ясно настроенията и на близките му хора; тайно мечтае за „голямата любов“. Сериозен проблем е неследването на приоритетите (пренебрегване на важното и вдаване в несъщественото). Необходимо е да работи върху себеутвърждаването си и да си пази здравето; вътрешно и чрез подпомагаща околна обстановка да се приучи към редовност в делата си.

Познаването на силните ни и слаби страни е много важно най-вече за собственото ни „хоризонтално балансиране”, а след това – и за нашите близки отношения, както и за формирането на по-добре работещи екипи на принципа на взаимно допълване.



ДРУГИ АСПЕКТИ В ИНТЕГРАЛНАТА ТЕОРИЯ

Можем да считаме 4-те квадранта, вертикалата и хоризонталата като основни опори на интегралната теория. Допълнителни нейни аспекти, върху които няма тук да се спираме подробно, са:
- Дълбочина на развитието. В общата схема на интегралната еволюция могат да се определят различни иинтензитети или стадии на развитието на всяко вертикално ниво и при всеки хоризонтален тип; прието е най-общо те да са 4: ориентировъчен, основен, специализиран и изключителен. Същите (и някои допълнителни) стадии могат да се използват при образованието, където имат малко по-различно, но важно за практическото обучение значение;
- Линии на развитие. При един и същи човек често до различна вертикална височина се издигат аспектите на когнитивното етичното, естетичното развитие и т.н., съществуват различни класификации, които имат значение при оценяване и регулиране на дисбалансите при развитието. Не е достатъчно изяснено съотношението между тези аспекти и типологичните хоризонтални различия;
- Състояния на съзнанието. Това са промени в яснотата на съзнанието, поради преместване на фокуса му или състояния на бодърстване, сън с или бе сънища, наркотично въздействие, състояния, близки до смъртта и различни стадии на духовно просветление. Имат определено значение в медицината, при определени практики и др.

УВОД В ИНТЕГРАЛНАТА ПРАКТИКА

Интегралната практика предлага пренасочване на повече от нашето време и енергии към по-съществените за индивида и обществото приоритети. Не се налагат обаче идеи за някакво изключително превъзходство на което и да е, отделно взето, философско, религиозно, частнонаучно или политическо направление. Отвсякъде се привличат приложими идеи и прагматични модули, които отговарят на най-общия критерий да ни водят по-близко до осъществяване на общочовешките ценности.

Установени са изумителни факти по отношение на нейната ефективност, ако се практикува редовно. И се оказва, че често пъти считаните за допълнителните спрямо основната ни цел методи са много повече от това. Например, правени са изследвания, при които се съпоставят само две от препоръките - медитацията и силовите физически упражнения. Установено е, че в три опитни групи, където в първата само се медитира за 2 часа, във втората само се прави фитнес за толкова време, а в трета пак дневната програма е 2 часа, но по 1 час медитация и 1 час силова тренировка. И какво се случва? В третата група се получават по-добри резултати от медитирането, макар че е два пъти по-краткотрайно от първата група, а също и по-добри резултати от атлетичното изграждане - макар че също се упражнява 2 пъти по-малко в сравнение с втората група!

Практиката на интегралния живот може да се приспособи към различни начини на живот и може към нея да бъдат прибавяни дейности, които съответстват на индивидуалните и уникални интереси, склонности и потребности. В тази практическа схема за базово индивидуално развитие има 4 основни модула: Тяло, Ум, Душа и Сянка. Необходимо е да се включи поне по една редовна, относително интензивна практика от всеки модул и вече каквато и да е по-малка част от някои други. В социален план, важни са и интегралните измерения на етиката, педагогиката и взаимоотношенията. Традиционните духовни пътища подчертават само 2-3 модула и почти никога не включват Сянката. Съвременните и постсъвременни пътища за саморазвитие често включват работа с нея, но затова пък им липсва дълбочината на медитативните практики и също така прилагат обикновено частични модели, които не са достатъчно обхватни, за да служат като светогледна основа на една действително интегрална практика.

Тяло. Тук се предвижда избор межу голямо число практики, които могат да включват силови упражнения, аеробика, плуване, туризъм, йога, цигун, спортни игри, масажи; телесна хигиена и балансирано хранене и използване на адекватни добавки.
Ум. Учене: чрез четене, визуални образи и слушане; дискусии и дебати, водене на дневник; писане или редактиране на научни или популярни произведения на определена тема; компютърни интелектуални занимания, шахмат; самоизследване на мисловния си модел - например чрез енеаграмите и т.н.
Душа. Тук са важни съответните практики - като молитва, медитация, мантри и песнопения, църковни обряди, психоенергийни и други трансперсонални практики, периоди на усамотение и др.
Сянка. Работата над нея включва работа със съновиденията; различни форми на психотерапия - семейна, арт-терапия, музикална и двигателна, целебни танци и катарзисни техники. Специално е разработена и нова, по-широко достъпна техника за работа със Сянката: т.нар. „3-2-1“.

Други важни модули, които включват и социалните квадранти, са: интегрална етика и конструктивни обществено полезни инициативи; присъствие в духовни среди - сатсанг и ритрийти, самоотвержено служене на хората и Природата; професионално развитие, конструктивни форми на бизнес; интегрално възпитание и обучение, хармонизиране на интимните отношения, присъствие на обучения, тренинги и групови модули по психотерапия и интегрално развитие; творчество - интегрално артистично развитие, музика - слушане, пеене и свирене, писане на стихове или проза, рисуване, кулинария и интериорни изкуства; участие в креативни общества.